Спомен за Лорънс Фърлингети
Беше 1959 година, аз бях на 16 и по английската телевизия демонстрираха документален филм за бийт поколението. Филмът беше сниман в Сан Франциско, в трептящо черно и бяло, и включваше изявленията с Лорънс Фърлингети, Алън Гинзбърг и други звезди от Норт Бийч. Британската телевизия беше друга от американската система, по тази причина документалните филми оттатък океана идваха до нас с малко размазана картина, което единствено затвърждаваше чувството, че този отдалечен свят от лирика, свободна обич, изкуство и бохемство идва от луната. Жадувах и аз да пребивавам по този начин.
През 1960 година писах на Фърлингети - към този момент прочут стихотворец и притежател на книжарницата " Сити Лайтс " в Сан Франциско, с цел да желая позволение да препечатам две негови стихотворения в едно малко списание, кръстено " Дърво ", което издавах от арт колежа си в Челтнъм. Той ми изпрати дружеска картичка с позволение. Така стартира нашето другарство.
Фърлингети, повече от всеки различен бийт стихотворец, въплъщава откритата, бохемска сензитивност на течението. Той обаче постоянно е отхвърлял този етикет и предпочиташе да се показва като част от анархичната бохема. Културната му квас безспорно се разграничава от тази на другите битници в литературата. Той единствен от тях има докторска степен, освен това от Сорбоната. Като Керуак първо е говорел френски, а сетне британски. Роден е в Ню Йорк, само че е единствено на към седмица, когато една негова вуйна го отнася във Франция. Там прекарва първите 6-7 години от живота си.
През 1986 година ми сподели, че постоянно се е чувствал повече французин, в сравнение с американец. " Бях доста надалеч от бийт поколението, само че ме свързаха с него, тъй като ги разгласих. Това беше ерата Макарти, нямаше такова нещо като различен щемпел. Нямаше кой да ги разгласява ", изясни ми тогава той. В това отношение приносът на Фърлингети за американската литература е голям, освен тъй като даде път на пробната литература и близо 70 години я промотира посредством " Сити Лайтс ", само че и тъй като именитият развой против " Вой " (поемата на Алън Гинзбърг) постави основите за унищожаване на литературната цензура в Съединени американски щати.
Що се отнася до " Вой " (1956 г.), Фърлингети към този момент е решил да я разгласява, още преди именитото й първо четене в Шеста изложба в Сан Франциско. " Ръкописът беше у мен, бях и на четенето - описа ми години по-късно. - Когато се прибрах вкъщи онази вечер - не ги познавах задоволително добре, с цел да изляза с тях след четенето, изпратих депеша на Алън до адреса му в Бъркли ". Това е известната депеша, в която Фърлингети цитира посланието на Емерсън към Уолт Уитмън:
" Приветствам те на прага на славна кариера ",
единствено че от себе си прибавя: " Кога ще ми върнеш ръкописа ", тъй като Гинзбърг в това време го е дал на някой различен. Книжката се появява от издателството " Сити Лайтс " на 1 ноември 1956 година
На 25 март 1957 година Честър Макфий, митничар от Сан Франциско, конфискува 520 копия от втория тираж на " Вой и други стихотворения ", изпратен към Америка от печатницата на Джон Санки в Англия. Причината - текстът е неприличен. Седмица по-късно Американският съюз за цивилен свободи взема решение да оспори мярката. През май Фърлингети отпечатва 2500 копия в Съединени американски щати, с цел да избегне митниците. На 29 май митниците се отхвърлят да пледират по делото, само че скоро по-късно служители на реда под прикритие си купуват " Вой " от книжарницата " Сити Лайтс " и арестуват книжаря Шигейоши Мурао за продажба на непристойна литература. Полицията издава призовка за Фърлингети. Започва процесът против " Вой ".
Обвинението против Шиг бързо е свалено, тъй като прокурорът не съумява да потвърди, че продавачът е чел книгата и затова е знаел, че тя е скандална. На 5 септември деветима очевидци на отбраната акцентират литературните достолепия на " Вой ". По това време Гинзбърг е в Танжер и сглобява с Уилям Бъроуз текста на " Голият обяд " (1959 г.). Години по-късно Гинзбърг ми описа: " Май погледнах прекомерно лековато на този развой. Почти не бях замесен в него. Не ми се наложи. Имах безупречна литературна поддръжка ".
Фърлингети има друга позиция към тези събития. " Можехме доста елементарно да се озовем в пандиза. Алън беше в Мароко, Шигейоши беше арестуван с мен. Алън след това си измисли всевъзможни честни деривации - от кое място му е хрумнало, какви източници е употребил. Само че не беше по този начин, когато я написа. Тогава това беше същинска бомба ", описа ми той. Тъй или другояче, на 3 октомври 1957 година арбитър Хорн афишира Фърлингети и Шиг за почтени. Никой не се сеща да написа на Алън.
През 1965 година Гинзбърг пристигна в Лондон и ми се показа по рекомендация на поета Ед Сандърс. Със Сандърс разменяхме книги - той ми пращаше списания от книжарницата си в Ню Йорк, аз му пращах остарели издания на " Пенгуин " от моята книжарница и всичко, което успеех да докопам на тематика дрога и контракултура в Англия. Убедих Алън да направи четене в моята книжарница и той скоро я трансформира в собствен офис, а идващите шест седмици живя с мен и жена ми Сю в жилището ни във Фицровия. По едно време в Лондон дойде и Фърлингети и естествено пристигна да види Гинзбърг. Към оня миг двамата се знаеха от 10 години и
посред им имаше небрежна, естествена непосредственост
Говореше основно Гинзбърг - преди малко го бяха депортирали от Куба и Чехословакия. Той засипваше Фърлингети с хрумвания да се разгласява това и това, и у другаря му започнах да чувствам известна отмалялост. През 50-те тези открития на Гинзбърг включваха Керуак, Бъроуз, Грегъри Корсо, Филип Уейлън и Гари Снайдър. С Фърлингети обаче постигаше непълен триумф - " Сити Лайтс " беше прекомерно малко издателство, с цел да се занимава с романи, също така притежателят му беше твърдо решен да издава това, което на него му харесва.
Същата година се състоя популярното четене на лирика в " Роял Албърт Хол ", в което участваха Фърлингети, Гинзбърг, Корсо и дузина други поети. Тогава това беше най-голямата зала в Лондон - 7000 души пристигнаха да слушат модерна лирика, а 500 бяха върнати заради липса тук-там. Поезията на Фърлингети е предопределена да се чете на всеослушание и неговото присъединяване беше от най-хубавите. Алън - нехарактерно за него, беше пийнал и не се показа доста успешно. В края на юни двамата отпътуваха за Париж, само че Фърлингети още веднъж се върна при нас. Тогава той беше огромен човек - висок, само че слаб, с римска външност и пронизителни, искрящи сини очи. Беше привлекателен, говореше постепенно и в тези години имаше спретната брадичка и носеше кафевите джинси, които бяха униформа за американците из Монмартър и Монпарнас при започване на предишния век.
Докато Гинзбърг ни обстрелваше с въпроси за Лондон, Фърлингети рядко питаше за каквото и да било, въпреки че явно виждаше доста повече от другите по време на ежедневните си скитания из града. Виждаше ми се деликатен, безмълвен наблюдаващ. Много по-късно разбрах, че това по-скоро се дължеше на свенливост. Много от стиховете му са писани от гледната точка на наблюдаващия, а не от първо лице.
Като американец, привикнал с всевъзможни модерни улеснения, Фърлингети бе шокиран, че едвам от една година имаме прокарано електричество в нашия дом, макар че се намирахме на пет минути от Оксфорд Съркъс. Имахме вътрешна тоалетна, само че като у милиони други британци,
ваната ни беше в кухнята,
а на кухненската мивка миехме и чиниите, и себе си. Все отново минаха няколко дни, преди той да събере храброст да попита къде е банята. Радвах се на компанията му и го разпитвах доста за живота и пътешествията му. Казваше, че избира да пътува самичък, само че във всичките му истории усещах като подводно течение една самотност и жадуване за другарство.
Отново го видях чак през 1969 година, когато " Бийтълс " ме поканиха да върша пробни звукозаписи на лирика. Те към този момент записваха през " Епъл Рекърдс ", а Пол Макартни ми поръча да направя лист с хора, които желая да запишем. Избрах Фърлингети, Гинзбърг, Бъроуз, Олсън, Майкъл Маклуър, Ричард Бротиган и Чарлз Буковски. Резервирах студио в Сан Франциско и уговорих началото на записите, само че в това време Алън Клайн, новият началник на " Епъл Рекърдс ", убеди трима от групата, че губят пари, и звукозаписната компания бе закрита за нула време. Предадох записите на изпълнителите им и на идната година Фърлингети издаде част от неговите.
През 1971 година подготвяхме да издадем компилация от най-хубавите записи на Алън Гинзбърг. Заминахме за Сан Франциско и Фърлингети го настани в стаята за посетители зад книжарницата си, до момента в който ние с приятелката ми Ан отидохме в хотела " Сам Уонг ", където обичаше да отсяда Керуак. Скоро обаче тримата с Гинзбърг се преместихме в една хипи комуна в Бъркли, където живяхме шест месеца.
Докато бяхме в Калифорния, Гинзбърг получаваше авторски права от " Сити Лайтс ". Седеше в кафенето и пишеше чек след чек на всевъзможни безпарични другари - на Корсо, авангардиста Хари Смит, на ъндърграунд вестници и всевъзможни политически и екологически сдружения. Почти нищо не оставяше за себе си. Същата седмица Фърлингети получи затлъстял чек от изявления, с който купи земя в каньона Биксби в Биг Сур. Гинзбърг го заяждаше, че там към този момент има две бунгала, които стоят празни по цяла година. Фърлингети се защитаваше, че е изкарал почтено парите с поезията си и купува земята, с цел да не построи някой къща до неговото бунгало. Бях на негова страна, изключително когато видях въпросното бунгало.
В него
Керуак претърпява алкохолния срив,
разказан в " Биг Сур " (1962 г.) На стената на клозета още стоеше надпис от неговата ръка: " Безсмислен, неправилен, тежкият дъжд се излива в морето ". В нощта, когато пристигнахме, Фърлингети и Шиг спаха на открито на терасата. Идилия! Беше забавно да следя Гинзбърг и Фърлингети дружно. Първият издигаше на фундамент втория като стихотворец и надълбоко го почиташе за политическата му активност. Фърлингети работеше неуморно с радикални еко и политически групи, до момента в който ентусиазмите на Гинзбърг бяха неочаквани и краткотрайни. Двамата спореха между тях по въпроса могат ли поети и писатели да получават държавни грантове. Гинзбърг смяташе, че системата би трябвало да се нападна от вътрешната страна, до момента в който алтернативата не се трансформира в статукво. Фърлингети имаше доста по-чиста позиция: " Смятах за безусловно двуличие да критикуваш държавното управление, а след това да вземаш пари от него. Същото това държавно управление избиваше хора в чужбина и финансираше диктатори. Това е виновност по съучастническа линия, както споделя Камю ".
Но неизбежно, държавните лаври го спохождаха и него. В " Биг Сур " Керуак го назовава " мил предприемач " - засегнатост, която Гинзбърг не одобряваше. Но пък Фърлингети постоянно стоеше настрана. " Не бях част от бандата. Когато Керуак умря, бях на четене в Хартфорд, Кънектикът. Можех да отида на погребението му, само че никой не ми сподели. Седях в този тъп хотел в Хартфорд и научих от вестника. А бях неговият главен редактор в продължение на 30 години. Но, както съм казвал доста пъти, не бях от вътрешния му кръг другари. "
---------
Последните години не са благосклонни към Фърлингети - съвсем кьорав, той прекарва множеството си дни в леглото, разчитайки на помощта на асистента си Мауро. Но макар че старостта е превзела тялото му, то мозъкът му все по този начин пламти. На 100 година (на 24 март щеше да навърши 102) Лорънс Фърлингети към момента чакаше революцията. Само дето Америка не е подготвена за гражданска война. През 2019 година Фърлингети издаде Little Boy - автобиографичен разказ, кондензиран с литературни препратки и написан в свободен поток на съзнанието, който се усеща по едно и също време съкровен и отчуждаващ.
Дори на тази възраст Фърлингети не е не запомнил френския и годините в Париж. В " Момче " споделя за среща със Сартър и Симон дьо Бовоар, само че в действителност такава в никакъв случай не е имало: " Шпионирах ги от отсрещното кафене, не смеех да ги заговоря. Представях си по какъв начин Сартър ще щракне с пръсти на келнера и той ще ме изрита на открито ". Самият той до последно е напълно наличен за феновете си. Докато към момента може да върви, съвсем всеки ден е в " Сити Лайтс " - я да смени някоя крушка, я да свърши друга дреболия - и постоянно е подготвен да поведе диалог с посетителите.
Но да си мечтател като Фърлингети през днешния ден е изключително мъчно. Мечтата " лирика за всеки " мъчно се устоя в днешния див, печалбарски свят. " Нямаме бестселъри и не издаваме бестселъри - мъчно е да останем правилни на тези идеали, само че пък въпреки това това е най-важната ни задача ", изяснява пред " Гардиън " Илейн Катценбъргър, актуалният началник на издателството " Сити Лайтс ". Запитан гордее ли се с достиженията си, Фърлингети дава отговор: " Не знам, тази дума - горделивост, има толкоз нарцисизъм в себе си ". Ами може би е задоволен? " Никога не бих употребявал тази дума ". Тогава благополучен? " Да, благополучен е по-добре. Но единствено до момента в който не се замислиш над това какво в действителност значи благополучие. " Фърлингети избира да приказва за революцията. Какво й би трябвало на една гражданска война? " Трябва едно цяло ново потомство, което да не е отдадено на възхвала на капитализма. Поколение, което не е в клопката на " аз, аз, аз ".
И въпреки всичко, мечтателите не са сами. На 16 март 2020 година книжарницата " Сити Лайтс " - към този момент литературна Мека - затвори поради пандемията. Катценбъргър разгласи акция за набиране на дарения в, в която изясни, че даже не могат да пренесат работата на книжарницата онлайн, а приоритет е с оскъдните средства да продължат да заплащат цялостни заплати на чиновниците си в този тежък миг. За броени дни акцията събра близо 400 000 $, с цел да може " Сити Лайтс " да продължи да пръска светлина в мрака, 67 години след своята поява.
----
Текстът е оповестен през 2019 година преди 100-годишния празник на поета.
През 1960 година писах на Фърлингети - към този момент прочут стихотворец и притежател на книжарницата " Сити Лайтс " в Сан Франциско, с цел да желая позволение да препечатам две негови стихотворения в едно малко списание, кръстено " Дърво ", което издавах от арт колежа си в Челтнъм. Той ми изпрати дружеска картичка с позволение. Така стартира нашето другарство.
Фърлингети, повече от всеки различен бийт стихотворец, въплъщава откритата, бохемска сензитивност на течението. Той обаче постоянно е отхвърлял този етикет и предпочиташе да се показва като част от анархичната бохема. Културната му квас безспорно се разграничава от тази на другите битници в литературата. Той единствен от тях има докторска степен, освен това от Сорбоната. Като Керуак първо е говорел френски, а сетне британски. Роден е в Ню Йорк, само че е единствено на към седмица, когато една негова вуйна го отнася във Франция. Там прекарва първите 6-7 години от живота си.
През 1986 година ми сподели, че постоянно се е чувствал повече французин, в сравнение с американец. " Бях доста надалеч от бийт поколението, само че ме свързаха с него, тъй като ги разгласих. Това беше ерата Макарти, нямаше такова нещо като различен щемпел. Нямаше кой да ги разгласява ", изясни ми тогава той. В това отношение приносът на Фърлингети за американската литература е голям, освен тъй като даде път на пробната литература и близо 70 години я промотира посредством " Сити Лайтс ", само че и тъй като именитият развой против " Вой " (поемата на Алън Гинзбърг) постави основите за унищожаване на литературната цензура в Съединени американски щати.
Що се отнася до " Вой " (1956 г.), Фърлингети към този момент е решил да я разгласява, още преди именитото й първо четене в Шеста изложба в Сан Франциско. " Ръкописът беше у мен, бях и на четенето - описа ми години по-късно. - Когато се прибрах вкъщи онази вечер - не ги познавах задоволително добре, с цел да изляза с тях след четенето, изпратих депеша на Алън до адреса му в Бъркли ". Това е известната депеша, в която Фърлингети цитира посланието на Емерсън към Уолт Уитмън:
" Приветствам те на прага на славна кариера ",
единствено че от себе си прибавя: " Кога ще ми върнеш ръкописа ", тъй като Гинзбърг в това време го е дал на някой различен. Книжката се появява от издателството " Сити Лайтс " на 1 ноември 1956 година
На 25 март 1957 година Честър Макфий, митничар от Сан Франциско, конфискува 520 копия от втория тираж на " Вой и други стихотворения ", изпратен към Америка от печатницата на Джон Санки в Англия. Причината - текстът е неприличен. Седмица по-късно Американският съюз за цивилен свободи взема решение да оспори мярката. През май Фърлингети отпечатва 2500 копия в Съединени американски щати, с цел да избегне митниците. На 29 май митниците се отхвърлят да пледират по делото, само че скоро по-късно служители на реда под прикритие си купуват " Вой " от книжарницата " Сити Лайтс " и арестуват книжаря Шигейоши Мурао за продажба на непристойна литература. Полицията издава призовка за Фърлингети. Започва процесът против " Вой ".
Обвинението против Шиг бързо е свалено, тъй като прокурорът не съумява да потвърди, че продавачът е чел книгата и затова е знаел, че тя е скандална. На 5 септември деветима очевидци на отбраната акцентират литературните достолепия на " Вой ". По това време Гинзбърг е в Танжер и сглобява с Уилям Бъроуз текста на " Голият обяд " (1959 г.). Години по-късно Гинзбърг ми описа: " Май погледнах прекомерно лековато на този развой. Почти не бях замесен в него. Не ми се наложи. Имах безупречна литературна поддръжка ".
Фърлингети има друга позиция към тези събития. " Можехме доста елементарно да се озовем в пандиза. Алън беше в Мароко, Шигейоши беше арестуван с мен. Алън след това си измисли всевъзможни честни деривации - от кое място му е хрумнало, какви източници е употребил. Само че не беше по този начин, когато я написа. Тогава това беше същинска бомба ", описа ми той. Тъй или другояче, на 3 октомври 1957 година арбитър Хорн афишира Фърлингети и Шиг за почтени. Никой не се сеща да написа на Алън.
През 1965 година Гинзбърг пристигна в Лондон и ми се показа по рекомендация на поета Ед Сандърс. Със Сандърс разменяхме книги - той ми пращаше списания от книжарницата си в Ню Йорк, аз му пращах остарели издания на " Пенгуин " от моята книжарница и всичко, което успеех да докопам на тематика дрога и контракултура в Англия. Убедих Алън да направи четене в моята книжарница и той скоро я трансформира в собствен офис, а идващите шест седмици живя с мен и жена ми Сю в жилището ни във Фицровия. По едно време в Лондон дойде и Фърлингети и естествено пристигна да види Гинзбърг. Към оня миг двамата се знаеха от 10 години и
посред им имаше небрежна, естествена непосредственост
Говореше основно Гинзбърг - преди малко го бяха депортирали от Куба и Чехословакия. Той засипваше Фърлингети с хрумвания да се разгласява това и това, и у другаря му започнах да чувствам известна отмалялост. През 50-те тези открития на Гинзбърг включваха Керуак, Бъроуз, Грегъри Корсо, Филип Уейлън и Гари Снайдър. С Фърлингети обаче постигаше непълен триумф - " Сити Лайтс " беше прекомерно малко издателство, с цел да се занимава с романи, също така притежателят му беше твърдо решен да издава това, което на него му харесва.
Същата година се състоя популярното четене на лирика в " Роял Албърт Хол ", в което участваха Фърлингети, Гинзбърг, Корсо и дузина други поети. Тогава това беше най-голямата зала в Лондон - 7000 души пристигнаха да слушат модерна лирика, а 500 бяха върнати заради липса тук-там. Поезията на Фърлингети е предопределена да се чете на всеослушание и неговото присъединяване беше от най-хубавите. Алън - нехарактерно за него, беше пийнал и не се показа доста успешно. В края на юни двамата отпътуваха за Париж, само че Фърлингети още веднъж се върна при нас. Тогава той беше огромен човек - висок, само че слаб, с римска външност и пронизителни, искрящи сини очи. Беше привлекателен, говореше постепенно и в тези години имаше спретната брадичка и носеше кафевите джинси, които бяха униформа за американците из Монмартър и Монпарнас при започване на предишния век.
Докато Гинзбърг ни обстрелваше с въпроси за Лондон, Фърлингети рядко питаше за каквото и да било, въпреки че явно виждаше доста повече от другите по време на ежедневните си скитания из града. Виждаше ми се деликатен, безмълвен наблюдаващ. Много по-късно разбрах, че това по-скоро се дължеше на свенливост. Много от стиховете му са писани от гледната точка на наблюдаващия, а не от първо лице.
Като американец, привикнал с всевъзможни модерни улеснения, Фърлингети бе шокиран, че едвам от една година имаме прокарано електричество в нашия дом, макар че се намирахме на пет минути от Оксфорд Съркъс. Имахме вътрешна тоалетна, само че като у милиони други британци,
ваната ни беше в кухнята,
а на кухненската мивка миехме и чиниите, и себе си. Все отново минаха няколко дни, преди той да събере храброст да попита къде е банята. Радвах се на компанията му и го разпитвах доста за живота и пътешествията му. Казваше, че избира да пътува самичък, само че във всичките му истории усещах като подводно течение една самотност и жадуване за другарство.
Отново го видях чак през 1969 година, когато " Бийтълс " ме поканиха да върша пробни звукозаписи на лирика. Те към този момент записваха през " Епъл Рекърдс ", а Пол Макартни ми поръча да направя лист с хора, които желая да запишем. Избрах Фърлингети, Гинзбърг, Бъроуз, Олсън, Майкъл Маклуър, Ричард Бротиган и Чарлз Буковски. Резервирах студио в Сан Франциско и уговорих началото на записите, само че в това време Алън Клайн, новият началник на " Епъл Рекърдс ", убеди трима от групата, че губят пари, и звукозаписната компания бе закрита за нула време. Предадох записите на изпълнителите им и на идната година Фърлингети издаде част от неговите.
През 1971 година подготвяхме да издадем компилация от най-хубавите записи на Алън Гинзбърг. Заминахме за Сан Франциско и Фърлингети го настани в стаята за посетители зад книжарницата си, до момента в който ние с приятелката ми Ан отидохме в хотела " Сам Уонг ", където обичаше да отсяда Керуак. Скоро обаче тримата с Гинзбърг се преместихме в една хипи комуна в Бъркли, където живяхме шест месеца.
Докато бяхме в Калифорния, Гинзбърг получаваше авторски права от " Сити Лайтс ". Седеше в кафенето и пишеше чек след чек на всевъзможни безпарични другари - на Корсо, авангардиста Хари Смит, на ъндърграунд вестници и всевъзможни политически и екологически сдружения. Почти нищо не оставяше за себе си. Същата седмица Фърлингети получи затлъстял чек от изявления, с който купи земя в каньона Биксби в Биг Сур. Гинзбърг го заяждаше, че там към този момент има две бунгала, които стоят празни по цяла година. Фърлингети се защитаваше, че е изкарал почтено парите с поезията си и купува земята, с цел да не построи някой къща до неговото бунгало. Бях на негова страна, изключително когато видях въпросното бунгало.
В него
Керуак претърпява алкохолния срив,
разказан в " Биг Сур " (1962 г.) На стената на клозета още стоеше надпис от неговата ръка: " Безсмислен, неправилен, тежкият дъжд се излива в морето ". В нощта, когато пристигнахме, Фърлингети и Шиг спаха на открито на терасата. Идилия! Беше забавно да следя Гинзбърг и Фърлингети дружно. Първият издигаше на фундамент втория като стихотворец и надълбоко го почиташе за политическата му активност. Фърлингети работеше неуморно с радикални еко и политически групи, до момента в който ентусиазмите на Гинзбърг бяха неочаквани и краткотрайни. Двамата спореха между тях по въпроса могат ли поети и писатели да получават държавни грантове. Гинзбърг смяташе, че системата би трябвало да се нападна от вътрешната страна, до момента в който алтернативата не се трансформира в статукво. Фърлингети имаше доста по-чиста позиция: " Смятах за безусловно двуличие да критикуваш държавното управление, а след това да вземаш пари от него. Същото това държавно управление избиваше хора в чужбина и финансираше диктатори. Това е виновност по съучастническа линия, както споделя Камю ".
Но неизбежно, държавните лаври го спохождаха и него. В " Биг Сур " Керуак го назовава " мил предприемач " - засегнатост, която Гинзбърг не одобряваше. Но пък Фърлингети постоянно стоеше настрана. " Не бях част от бандата. Когато Керуак умря, бях на четене в Хартфорд, Кънектикът. Можех да отида на погребението му, само че никой не ми сподели. Седях в този тъп хотел в Хартфорд и научих от вестника. А бях неговият главен редактор в продължение на 30 години. Но, както съм казвал доста пъти, не бях от вътрешния му кръг другари. "
---------
Последните години не са благосклонни към Фърлингети - съвсем кьорав, той прекарва множеството си дни в леглото, разчитайки на помощта на асистента си Мауро. Но макар че старостта е превзела тялото му, то мозъкът му все по този начин пламти. На 100 година (на 24 март щеше да навърши 102) Лорънс Фърлингети към момента чакаше революцията. Само дето Америка не е подготвена за гражданска война. През 2019 година Фърлингети издаде Little Boy - автобиографичен разказ, кондензиран с литературни препратки и написан в свободен поток на съзнанието, който се усеща по едно и също време съкровен и отчуждаващ.
Дори на тази възраст Фърлингети не е не запомнил френския и годините в Париж. В " Момче " споделя за среща със Сартър и Симон дьо Бовоар, само че в действителност такава в никакъв случай не е имало: " Шпионирах ги от отсрещното кафене, не смеех да ги заговоря. Представях си по какъв начин Сартър ще щракне с пръсти на келнера и той ще ме изрита на открито ". Самият той до последно е напълно наличен за феновете си. Докато към момента може да върви, съвсем всеки ден е в " Сити Лайтс " - я да смени някоя крушка, я да свърши друга дреболия - и постоянно е подготвен да поведе диалог с посетителите.
Но да си мечтател като Фърлингети през днешния ден е изключително мъчно. Мечтата " лирика за всеки " мъчно се устоя в днешния див, печалбарски свят. " Нямаме бестселъри и не издаваме бестселъри - мъчно е да останем правилни на тези идеали, само че пък въпреки това това е най-важната ни задача ", изяснява пред " Гардиън " Илейн Катценбъргър, актуалният началник на издателството " Сити Лайтс ". Запитан гордее ли се с достиженията си, Фърлингети дава отговор: " Не знам, тази дума - горделивост, има толкоз нарцисизъм в себе си ". Ами може би е задоволен? " Никога не бих употребявал тази дума ". Тогава благополучен? " Да, благополучен е по-добре. Но единствено до момента в който не се замислиш над това какво в действителност значи благополучие. " Фърлингети избира да приказва за революцията. Какво й би трябвало на една гражданска война? " Трябва едно цяло ново потомство, което да не е отдадено на възхвала на капитализма. Поколение, което не е в клопката на " аз, аз, аз ".
И въпреки всичко, мечтателите не са сами. На 16 март 2020 година книжарницата " Сити Лайтс " - към този момент литературна Мека - затвори поради пандемията. Катценбъргър разгласи акция за набиране на дарения в, в която изясни, че даже не могат да пренесат работата на книжарницата онлайн, а приоритет е с оскъдните средства да продължат да заплащат цялостни заплати на чиновниците си в този тежък миг. За броени дни акцията събра близо 400 000 $, с цел да може " Сити Лайтс " да продължи да пръска светлина в мрака, 67 години след своята поява.
----
Текстът е оповестен през 2019 година преди 100-годишния празник на поета.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ